Санджу*, чуждестранна домашна помощница от непалски етнос, никога не е предполагала, че мечтата й за Хонконг ще се превърне в кошмар.
34-годишната пристига в Хонконг през 2023 г., водена от простото желание да работи в града на мечтите си. Първият й работодател обаче й плащаше 30 процента под законоустановената минимална заплата, позволяваше й само два часа сън на ден и й даваше само три почивни дни за шест месеца, през които й беше изплатена само двумесечна заплата.
След шест месеца тя беше уволнена и изхвърлена от апартамента посред нощ, защото не можеше да говори английски.
Санджу намери нов работодател три месеца по-късно, но това беше само началото на поредното изпитание.
„Трябваше да спя на пода в малка стая, където не можех да протегна краката си. Нямаше вентилатор, нямаше климатик, нямаше закуска за мен и не ми беше позволено да отворя прозореца“, каза Санджу чрез преводач.
Веднъж тя сама си купи храна и се опита да готви в кухнята, но каза, че работодателят й казал: „Това е моят газ, моята кухня“ и изхвърлил храната.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта