Изследователски екип, ръководен от Института по плазмена физика, Китайската академия на науките, разработи всеобхватна система за магнити, която достига стационарно магнитно поле от 351 000 гауса и го поддържа в продължение на 30 минути на 27 септември, според Xinhua. Силата е около 700 000 пъти по -голяма от тази на магнитното поле на Земята, поставяйки нов национален рекорд.
Системата използва вложена структура, комбинираща свръхпроводящи магнити с висока и ниска температура, преодолявайки предизвикателства като неравномерно разпределение на напрежението и електромагнитна намеса. Той също така завърши процес на безопасна демагнетизация, потвърждавайки своята надеждност на инженерството.
Постижението може да повиши вътрешното развитие на научни инструменти от висок клас, с потенциални приложения в ядрено-магнитно-резонансно изображение, аерокосмическо задвижване, свръхпроводяща маглев и пренос на чиста енергия, като същевременно подкрепя изследванията на ядреното синтез.
Репортери научиха от Института по плазмена физика, Института по физически науки в Хефей и Китайската академия на науките, че напълно свръхпроводящият магнит, разработен съвместно от института, Международния център за приложна свръхпроводимост в Хефей, Националния научен център към Всеобхватния институт за енергийни изследвания в Хефей и Университета Цинхуа, е генерирал успешно силно магнитно поле в стационарно състояние от 351 000 гауса.
Експериментални резултати. (Предоставени от интервюирания екип)
Магнитните полета са повсеместни. Самата Земя е гигантски магнит, генериращ геомагнитно поле от 0,5 гауса, което действа като невидим чадър, предпазвайки всичко на Земята от космически лъчи. Много организми също използват геомагнитното поле за ориентация. Напълно свръхпроводящите магнити, изработени от навити свръхпроводящи материали, могат да генерират огромни магнитни полета и са многообещаващи за бъдещи приложения.
Лиу Фанг, изследовател в Института по плазмена физика, каза пред репортери, че са иновирали структурата на магнита, коаксиално са вложили високо- и нискотемпературни свръхпроводящи магнити и са оптимизирали метода на координация и процеса на управление, като по този начин ефективно са решили проблеми като концентрация на напрежение и ефект на екраниращия ток при ниска температура и високо поле, и значително са подобрили механичната стабилност и електромагнитните характеристики на магнита при екстремни работни условия.
По време на експеримента от нощта на 26 септември до ранната сутрин на 27 септември, свръхпроводящият магнит работеше стабилно при 351 000 гауса в продължение на 30 минути и беше безопасно размагнетизиран, което напълно потвърди надеждността на техническото решение.
Свръхпроводящите магнити са основен компонент на устройствата за магнитно ограничен термоядрен синтез, действайки като „магнитна клетка“, за да ограничават безопасно горенето на плазма при висока температура. Институтът по физика на плазмата отдавна се занимава с изследвания в областта на магнитно ограничения термоядрен синтез. През последните години те разработиха технологии като 100kA високотемпературни свръхпроводящи тоководи и свръхпроводящи конектори с ниско съпротивление на ниво на наноом, постигайки пълно внедряване на свръхпроводящи магнитни материали, оборудване и системи. Като ключов член на Китайската работна група за Международния термоядрен експериментален реактор (ITER), институтът е отговорен за множество пакети за обществени поръчки, включително свръхпроводящи проводници, коригиращи полеви бобини и захранващи линии за магнити.
Съобщава се, че успешното разработване на този магнит ще насърчи ефективно търговското приложение на висококачествени научни инструменти и оборудване, като например ядрено-магнитен резонанс. В същото време, той може да осигури ключова техническа подкрепа за индустриализацията на много области, като например устройства за магнити с ядрен синтез, аерокосмическо електромагнитно задвижване, свръхпроводящо индукционно нагряване, свръхпроводяща магнитна левитация и ефективно предаване на енергия.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта